Андрей Ковачев

Предстоящи събития

Всички събития >>


EP

Приоритетите във външната политика на ЕС и ролята на България (изказване на форума "България в дневния ред на Европейския съюз", организиран от Българското училище за политика към Нов български университет)

Приоритетите във външната политика на ЕС и ролята на България (изказване на форума

 

Уважаеми колеги и приятели,

 

Европейският проект не e статичен - той непрекъснато еволюира, разширява или стеснява своите сфери и територия, върху която е замислен да се разпространи.

 

За да можем  да обсъдим в дълбочина състоянието на общата външна политика (ОВП)  на ЕС и нейните приоритети, трябва да направим кратък исторически преглед затова, каква е била ситуацията както в Източната, така и в Западната част на континента.

 

Наскоро отпразнувахме 60 години от Декларацията на Роберт Шуман, положила основите на Обединена Европа. 60 години на интеграция в Западната част на континента и 20 години в Източната. Тази част, която беше отделена от Западната с желязна завеса и чието икономическо, политическо, социално и културно развитие беше блокирано за десетилетия от тоталитарните режими, доминирани от комунистическия съветски модел. В Източния лагер съществуваше също един вид ОВП и тя се базираше на доктрината Брежнев за ограничения суверенитет на Източна Европа. МВнР на източноевропейските държави бяха филиали на МВнР на СССР, повечето така наречени дипломати, работещи там, са били агенти под прикритие (или както се е казвало с легенда) от ДС или КГБ, а самите дипломати бяха и са завършили съветските школи, така че за собствена външна политика по време на комунистическата диктатура и дума не може да става. Първи се опълчиха на Москва югославските комунисти, малко по-независима външна политика се опитваше да води и режима на Чаушеску в Румъния, без да забравяме, разбира се, събитията в Чехословакия и Унгария.

 

Много е отблъскващо днес, когато някои политици сравняват ЕС със СССР и се опитват да представят Общата европейска политика като централизиран диктат или като нещо спуснато отгоре, и те нямат възможност да го променят.  В същото време тези същите политици седят на заседанията на Съветите на съответните министри в Брюксел и активно участват във формирането и вземането на решенията за тези политики, но в къщи си измиват ръцете и представят решенията като взети от някой друг, насаждайки по този начин  евроскептицизъм. 

 

Външната политика и отбраната на всяка държава традиционно представлява най-консервативната част от суверенитета на съответната страна. Такова е разбирането както на европейските държави с дълга колониална история като Франция, Обединеното Кралство, Германия, Холандия, Испания, така и новоосвободените или новоформирали се през 19 век държави в Европа, каквато е България. Последното нещо, което биха искали да отдадат държавите на обща институция, са тези политики. Това донякъде обяснява трудното преотстъпване на такива компетенции на ЕС в сегашния исторически момент, независимо от декларираната на думи воля за общ глас в света и на влезлия в сила Лисабонски договор.   

 

ЕС не е федералната супра-държава, с която плашат някои политици, въпреки че това е декларираното желание на бащите-основатели Шуман, Моне, Спак, Аденауер. Не е и проста международна междуправителствена институция от класически вид. ЕС е нещо ново, нещо което не е съществувало като сътрудничество между суверенни държави досега. Затова е и много трудно да се правят каквито и да било сравнения с други институции, но аз ще си позволя да акцентирам върху примера на ФРГ като федерална държава, съставена от федерални страни (неправилно превеждани на български като провинции, това са страни). Отделните федерални страни имат всички държавни атрибути, един вид национална идентичност, паралелна на германската (баварец, шваба, райнландец и т.н.) парламент, правителство, министерства с изключение на министерство на външните работи и министерство на отбраната, което е само Федерално. Подобна е и ситуацията в САЩ. ЕС е далече от такъв етап на институционална структура, но според мен в бъдеще ЕС ще има все повече федерални характеристики, ако разбира се Европейският проект оживее.

 

Политическа интеграция

 

И въпреки всичко, през тези шест десетилетия, и особено с Лисабонския договор, Европа се доближи до някои от идеите на бащите - основатели на Обединена Европа. Страните- членки се увеличиха от 6 на 27, а интеграцията от чисто в технически сфери (въглища и стомана), премина в икономическа, финансова и донякъде в политическа. След провала на Конституционния договор, политиците започнаха да се отказват от ясно назоваване на целта на по- нататъшната политическа интеграция на Европа, но при сегашната финансова и икономическа криза забелязваме отново връщане към старите идеали за една по-солидарна и по-тясно политически обединена Европа. Говори се за икономическо правителство и за европейски бюджетен контрол, нещо немислимо допреди година, само и само, за да може Европа да  бъде конкурентноспособна. Алтернативата би била ужасна, а тя трябва да бъде изговорена, провал на Общата валута, с което и провал на Европейския проект.

Пазарът показа, че само една обща валута с Критерии от Маастрихт, които ЕС не може да контролира, а още по-малко да спазва,  не може да функционира без политически съюз.

 

Договорът от Маастрихт (1992г.) е един от крайъгълните камъни на политическата интеграция. С него се положиха основите на Общата външна политика и Политиката на сигурност на Европейския съюз. Беше направена стъпка към така мечтания единен глас на Европа в света. Днес, 18 години по-късно, вече говорим за обща Европейска дипломатическа служба, мисии (де факто посолства) на Европейския Съюз в трети държави и международни институции, и обща Стратегия за сигурност. Политическата координация на такова високо ниво е голямо предизвикателство, Европа обаче е повече от сбора на отделните си части и тези усилия си струват, защото можем да защитаваме по-ефективно интересите на 500 милиона европейски граждани.

 

Защо Обща Външна Политика ?

 

Преди да премина към това, какво представлява външната политика на ЕС и какви са нейните приоритети, нека си зададем най-важния въпрос - защо ни е обща външна политика? Какво налага Великобритания да взема под внимание мнението на Люксембург или България да се интересува от стабилността на Пакистан?

 

Нека си представим света без общата външна политика на ЕС. Европейски военни кораби нямаше да патрулират в Аденския залив и сомалийските пирати щяха съвсем необезпокоявани да дестабилизират световната търговия. Колкото и недостатъчно да е това, виждайки, че и въпреки тези усилия наши съграждани биват взимани като заложници. Тогава Косово и Босна щяха  да потънат отново в конфликти и липса на държавност. Ситуацията в Грузия, Южен Кавказ, енергийните проекти - примерите са много, а фактите са на лице: с петстотинте си милиона граждани, Европа е най-големият общ пазар в света, произвежда една четвърт от световния БВП и дава половината от глобалните средства за развитие.      Без обща външна политика европейските държави не биха имали тази тежест в света, те биха били икономически гиганти, но политически джудета. Но ако говорим с един глас, Европейският съюз би могъл да допринесе много повече за разрешаване на конфликтите по света, да насърчава икономическото развитие, да подкрепя демокрацията и да води в борбата срещу климатичните промени. И не на последно място, без общата външна политика и политика на сигурност, ЕС не е взиман и не би могъл да бъде взет насериозно дори от своите атлантически партньори. Само припомням прословутата фраза на Кисинджър за телефона на Европа. Въпреки че той отрече да си спомня да е казал такова нещо, остана символиката.

 

Приоритети на Външната политика на ЕС

 

Най-важният приоритет за външната политика на ЕС е да съхрани ценностите, които ни обединяват - свобода, демокрация, справедливост, солидарност, както и да защитава интересите на страните- членки. Това включва отстояването и разпространението на демократичните принципи, човешките права и правовата държава. Освен това, Европейският съюз твърдо стои зад международното сътрудничество и върховенството на правото. Обединена Европа се стреми да разрешава конфликти с мирни средстава и според принципите на Хартата на ООН.

 

Външната политика на Европейския Съюз цели укрепването на регионалната и световната сигурност. През последните 15 години, обединявайки ресурси и ако имат политическа воля, страните- членки доказаха, че могат ефективно да предотвратяват и разрешават конфликти, както и да подпомагат възстановяването на конфликтни региони.

 

След края на Студената война, Европа бе принудена да работи не само за своята, но и за международната сигурност. Това се превърна в една от главните задачи за Европейската външна политика. ЕС играе важна роля в Близкоизточния мирен процес, преговорите по Иранската ядрена програма, интеграцията на Западните Балкани. Освен това имаме обучаващи мисии за полицията и съдебните системи в конфликтни зони като Ирак и Афганистан. Ясно е обаче, че това не е достатъчно. От обещаните 5200 за Афганистан, половината са там, като ЕС успя  да изпрати само 300. Един провал в Афганистан ще е много сериозна заплаха за нашата обща сигурност.

 

 

 

Заплахи за световната сигурност

 

Днес заплахите за сигурността са комплексни. Отговорите също трябва да са комплексни. Една държава не може да се справи сама с проблеми като трафикa на хора, разпространението на дрога или с международния тероризъм, дори това да е Германия или САЩ. Проблемите в света са свързани - гладът в Сомалия пречи на българските моряци, конфликтите на Западните Балкани пораждат вълни от емиграция и организирана престъпност. Да не забравяме и енергетиката. ЕС е най-големият вносител на газ и петрол в света и зависи от стабилността на други държави. Не можем да си позволим политическа нестабилност или конфликти да стават причини за кризи в Европа. Всички помним зимата, когато България остана без газ заради отношенията между Русия и Украйна. Дали можехме да избегнем такава ситуация? Приоритет на външната политика на ЕС е да не позволяваме това да се случи отново, а чрез политическата тежест на 27-те страни, да разрешаваме проблемите преди те да са ни достигнали.

 

Газовата криза беше много осезаема, защото влезе в домовете ни и офисите ни. Проблемите ни обаче често започват далеч от границите на Европа. Примери затова са международният тероризъм и разпространението на ядрени оръжия, но също социалните проблеми, пораждащи организирана престъпност, трафик на хора и наркотици. Последствията от тях, директни ли не, са много тежки и струват скъпо. Вместо това, трябва да действаме превантивно с политическа воля от всички страни- членки.

 

 

Външнополитически инструменти

 

ЕС изгради инструменти за външнополитическо действие - от помощи при бедствия, през програми, насърчаващи развитието и гражданското общество, до мисии в подкрепа на законността и правовата държава.

 

В рамките на Общатата политика за сигурност и отбрана, ЕС има военни и цивилни способности, с които може да мироопазва, мироналага и да предотвратява конфликти. Това са бойни единици, правни експерти, специалисти по вътрешна сигурност и др. Европейският Съюз разполага с инструментите за укрепване на държавността на трети страни. Нещо повече, това е най-голямата ни сила, защото нито ООН, нито САЩ, нито която и друга държава, не разполага с такъв набор от възможности.

 

Вече споменах мисията Аталанта по бреговете на Сомалия. За пиратите знаехме от много време. Франция и Холандия например се опитваха да им противодействат самостоятелно, но това не беше ефективното решение. Проблемът не можеше да се реши и се задълбочи. Наложи се съвместно действие на всички страни- членки. Сега работим не само срещу последиците от пиратството, но и срещу причините за него. ЕС се ангажира в подкрепа на държавността и развитието на Сомалия и е един от най-големите донори на хуманитарна помощ за Източна Африка.

 

Западните Балкани са друг пример за външнополитическата мисия на ЕС. Целта ни там е да трансформираме региона от барутен погреб на Европа в мирна и просперираща общност със силни демократични институции. Западните Балкани са един от основните приоритети в политиката на ЕС. Тук, например, се доближаваме и до целите на българската външна политика. Както знаем, една от тях е сътудничеството и европейската интеграция в Югоизточна Европа. Опитът и добрите съседски отношения на България могат да заемат важно място в отношенията на ЕС със Западните Балкани.

 

Добросъседската политикa е друг ключов момент от външните отношения на Европейския Съюз. Ние играем водеща роля за развитието на демокрацията в региона и разрешаването на конфликтите в Кавказ. Нека не забравяме, че това са страни съвсем близо до границите на Обединена Европа и стабилността им е показателна за трансформативната сила и външнополитическото влияние на ЕС. Освен това, както вече стана дума, Кавказ и Украйна са енергийната врата към Европа.

 

Тук е мястото да кажа, че въпреки безспорната роля на ЕС, все още има какво да се желае, що се отнася до външнополитическа координация. Например в Минската група, която се занимава с разрешаването на конфликта между Азербайджан и Армения в Нагорно-Карабах, членуват 11 страни. Седем от тях са от Европейския съюз, влкючително съпредседателят Франция. Европейският Съюз обаче не е представен. Единен европейски глас би тежал изключително много. Същото може да се каже за международните преговори по принцип - били те в Световната търговска организация, в Съвета за сигурност на ООН или в Г 20.

 

 

Основното Предизвикателство

 

Това е основното предизвикателство пред ЕС днес - да има единна позиция, подкрепена от волята на 27 страни. Тогава можем да сме водещи в световната политика и пълноценно да участваме в решаването на проблемите, за някои от които вече споменах.

 

В момента се градят основите на бъдещата Европейска служба за външно действие. Тази служба ще е под председателството на Върховния представител за общата външна политика и политика на сигурност Катрин Аштън, която същевременно е и вице-президент на Европейската комисия. Новата служба ще съчетава различни политики, които досега бяха разделени между Комисията и Съвета и страните- членки. С това се очаква да се засили ефективността на програмите на ЕС и да се създаде синергия между работата на различните звена.

 

Освен това Външната политика на ЕС разполага със свои собствени дипломатически представители, специални пратеници в горещите точки на света, военна експертиза, сателитен център и т.н. Позициите на ЕС в областта на външната политика се изработват от Съвета, където всяка държава има равноправно участие и решенията, отнасящи се до ОВППС се взимат с единодушие. Страните- членки имат специални посланици в Брюксел по въпросите на сигурността и отбраната и координират позициите си в редица работни групи. Всичко това говори, че Европейският Съюз вече има необходимите инструменти и от нас зависи дали и как ще ги използваме, подобрим и осигурим с още повече ресурси и политическа воля.

 

Заключение

 

Алберт Сент-Гьорджи, откривателят на Витамин Це, беше казал: „Откритие правим, щом видим това което всички са видяли, но мислим така, както никой друг не мисли".

 

Днес всички виждаме проблемите в света, но в Европа е добре да мислим и действаме заедно, за да открием най-доброто решение. Позицията на 27 външни министри е много силна, когато те намерят компромисно общо приемливо решение, зад което седят всички.

 

Благодаря Ви за вниманието.

 

 


Последни новини