Андрей Ковачев

Ситуацията в Гърция и нейното отражение в България

Предстоящи събития

Всички събития >>

АКЦЕНТИ ОТ РАБОТАТА МИ КАТО ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Конференция
Дейности

Полезна информация за ЕС

Андрей Ковачев: Дали г-н Миков се е обявявал срещу преследването на представители на националсоциалистическия режим? 16 юли 2015

Андрей Ковачев: Дали г-н Миков се е обявявал срещу преследването на представители на националсоциалистическия режим?

Андрей Ковачев е депутат в Европейския парламент за втори пореден мандат и член на председателството на Европейския парламент. Има диплома по биология от университета в Саарланд, Германия, където е защитил и докторат. Зам.-председател на Съюза на европейските федералисти и председател на българската секция на организацията. Заместник-член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. Квестор на Европейския парламент. Владее 6 езика. Евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ.

- Г-н Ковачев, 25 г. след т. нар. промени депутатите от парламентарната правна комисия решиха, че трябва да отпадне давността за извършените по това време престъпления. Това стана с поправки в Наказателния кодекс. Обърнахте ли внимание, че тази новина беше неглижирана от страна на много български медии?

Не съм обърнал внимание колко български медии са отразили приемането на законопроекта от Комисията по правни въпроси на Народното събрание. Надявам се, че ако действително много от тях не са го направили, то това не се дължи на умишлено неглижиране, а по-скоро на изчакване преди окончателното приемане на текстовете в пленарна зала. За съжаление видяхме, че подобни законодателни промени бяха внасяни неколкократно през последните години, но не успяваха да се случат заради блокирането им от политическите наследници на комунистическия режим. Не е тайна обаче, че бившата комунистическа номенклатура има сериозно влияние в медиите и ги използва, за да защитава своите позиции или да прокарва своите интереси.  

- Представителите на "Атака", НФСБ и БСП отказаха да подкрепят тази поправка. Даже, според лидера на БСП, г-н Миков законопроектът нямал никакъв юридически смисъл и (цитирам), бил претоплена манджа. Какво послание се съдържа в  липсата на желание престъпленията на комунистическия режим да не бъдат осъждани?

Правен абсурд е комунистическият режим да е обявен за престъпен със закон през 2000 г., а върху посегателствата срещу човешкото достойнството и човешките права, извършени през този период от бившата комунистическа партия и от репресивния апарат на Държавна сигурност, да продължава да има давност. Нежеланието да бъдат категорично осъдени тези престъпления показва колко силно влияние продължават да имат зависимостите от тоталитарното комунистическо минало върху обществения живот в страната. За голямо съжаление в началото на демократичните промени не бяха направени достатъчно категорични стъпки за скъсване с комунистическото наследство и действия за търсене на отговорност за престъпленията на комунистическия режим. Сега сме свидетели на постоянни опити да бъдат реабилитирани основните виновници за тоталитарния терор и да се насажда  носталгия по комунизма чрез един исторически разказ, който премълчава неговите мракобесни страни и го идеализира. В Германия и по целия свят все още издирват нацистките престъпници и ако бъдат открити те биват изправени пред правосъдието. Интересно е дали г-н Миков се е обявявал срещу преследването на представители на националсоциалистическия режим? Непредубеденият прочит на фактите, които за съжаление в България десетилетия наред бяха манипулирани, показва еднакво присъщия на комунистическата и националсоциалистическата идеологии човеконенавистен характер. И двете са коствали живота на милиона хора.  

- Г-н Ковачев, един от вносителите на поправката, депутатът Методи Андреев,  твърди че надали предложението  ще има реална приложимост в наказателната практика, защото повечето отговорни вече не са сред живите и промените били "морален жест" към жертвите. Подобни изказвания не са ли в конфликт с обществените очаквания и не водят ли до социален нихилизъм спрямо законодателната власт? Вие споделяте ли подобна интерпретация?

Смятам, че макар и закъсняло, отпадането на давностния срок за тези престъпления е стъпка в правилната посока. Свидетели сме на това как разделението от миналото продължава да разделя обществото ни и днес заради липсата на справедливост, заради поддържането на комунистическата митология за сметка на услужливото премълчаване на исторически факти за престъпленията на режима. Важно е тази дълбока пропаст в историческата ни памет да бъде преодоляна в името на свободното и демократично бъдеще на страната ни. Мисля, че това отговаря на обществените очаквания - след 25 години да успеем да постигнем така жадуваната справедливост като категорично осъдим насилието и терора и премахнем всички пречки за търсенето на отговорност от бившата комунистическа партия и нейния репресивен апарат.    

- Имаме неработещ закон осъждащ комунизма, сега априори се твърди, че от отпадането на давността за осъждане на престъпленията на комунизма нищо няма да произтече. Това не се ли свързва по скоро с популизъм отколкото с морален жест към жертвите?

Законът за осъждане на комунистическия режим би могъл да има практическо приложение, ако има политическа воля последващото законодателство да се основава на него - например по отношение на отпадането на давността или обективното преподаване на историята в училищата. Последните предложения едва ли ще доведат до поемането на наказателна отговорност от всички носители на престъпния режим, но не смятам, че от тях няма да произтече нищо. Признаването на вината и поемането на морална отговорност за тези тежки прегрешения към българския народ ще стимулират обществения дебат и ще спомогнат за преосмислянето на най-новата ни история и отърсването от идеологически украсените ѝ интерпретации.

- Смятате ли, че има нагласи за други обществени очаквания, свързани по скоро с ефективен закон за лустрация? Всички заинтересовани сме се убедили, че 25 години след промените хора работили за репресивния комунистически апарат на Държавна сигурност продължават да оказват влияние в различни сфери на обществените  взаимоотношения и живот, като имат контролираща функция. От което, разбира се, се облагодетелстват, в повечето случаи по начин, който може да се определи като криминален и в ущърб на обществени интереси. И отново се връщаме към въпроса защо няма предприети мерки за ефективно противопоставяне на това явление?

Безспорен факт е, че след 1989г. кадрите на комунистическата номенклатура и агентурата на ДС успяха да запазят своето влияние като прехвърлиха своя монопол от политически на икономически релси.  Този проблем можеше да бъде разрешен единствено чрез прилагането на лустрация, както това не направено в много други бивши социалистически държави, но за съжаление неспособността на новата политическа класа в началото на прехода да осъществи този процес го обрече на провал. Дори и десните управления в началото на 90-те не демонстрираха необходимата решителност, за да проведат тази важна декомунизационна стъпка, която щеше да позволи да се скъса с комунистическото наследство по много по категоричен начин.

 

2014 Европейска година на гражданите
Съюз на Европейските Федералисти Канал в Youtube.com Сайт на Мария Неделчева (Мария Габриел) Евродепутат ЕНП|ГЕРБ
Официален сайт на Владимир Уручев Държавна сигурност.com - Независим специализиран сайт за чисто минало и прозрачно настояще Новини от ЕП
Интернет сайт на Андрей Ковачев в ЕП
Интернет сайт на Ева Паунова Интернет сайт на Емил Радев

WIKI